На българското ЮЛ не му е предоставена опция за промяна на договорните условия, в договорните условия не пише конкретна дата, а е посочено, че плащането ще бъде извършено в края на месеца, следващ месеца, в който салдото е достигнало или е надхвърлило минималния праг на плащане. Информацията за натрупаното салдо през даден месец ще се предоставя на българското ЮЛ след края на същия - в началото на следващия месец.

Някой може ли да даде мнение - кога настъпва данъчното събитие?

На българското ЮЛ не му е предоставена опция за промяна на договорните условия, в договорните условия не пише конкретна дата, а е посочено, че плащането ще бъде извършено в края на месеца, следващ месеца, в който салдото е достигнало или е надхвърлило минималния праг на плащане. Информацията за натрупаното салдо през даден месец ще се предоставя на българското ЮЛ след края на същия - в началото на следващия месец.

Малко се обърках. Може ли с пример? Примерно, ако до 31.10.2022 салдото достигне или надхвърли минималния праг на плащане, а самото плащане се извърши или нареди на 15.11.2022, то на коя дата става дължимо заплащането на услугата?

Допустимо ли е, българското ЮЛ да изчака когато (при настъпване на условието за достигане или надхвърляне на минималния праг за плащане) ЮЛ от ЕС нареди или извърши плащането, или когато българското ЮЛ получи това плащане и тогава да посочи едната от тези дати за данъчно събитие? Ако да - то датата на данъчното събитие, датата на получаване на плащането от българското ЮЛ ли е, или датата на нареждане или на извършване на плащането от ЮЛ от ЕС?

Какво мислите за този подход? Допустимо ли е да се процедира така?

Допустимо ли е, българското ЮЛ да изчака когато (при настъпване на условието за достигане или надхвърляне на минималния праг за плащане) ЮЛ от ЕС нареди или извърши плащането, или когато българското ЮЛ получи това плащане и тогава да посочи едната от тези дати за данъчно събитие? Ако да - то датата на данъчното събитие, датата на получаване на плащането от българското ЮЛ ли е, или датата на нареждане или на извършване на плащането от ЮЛ от ЕС?

Като определите датата, на която това се случва.

Но точно това е въпроса - как може да се определи датата, когато няма конкретна дата в договорното споразумение, а само е записано, че плащането ще бъде извършено в края на месеца, следващ месеца, в който салдото е достигнало или е надхвърлило минималния праг на плащане?

Как се определя датата, на която става дължимо заплащането на услугата?

2. Какво имате предвид под "минимален праг за потребление"?

Каква е услугата?

Услугата е свързана с показване на реклами в уебсайтове и/или други собствености на българското ЮЛ.

Само да допълня: българското ЮЛ е регистрирано по ЗДДС.

Здравейте.

Българско ЮЛ обмисля да извършва всеки месец услуги за ЮЛ от ЕС. В договорните условия, е посочено, че плащането ще бъде извършено в края на месеца, следващ месеца, в който салдото е достигнало или е надхвърлило минималния праг на плащане. (Салдото се изчислява всеки месец. При месеците става въпрос за календарни месеци.)

Въпросите ми са:
1. Данъчното събитие в този случай по чл. 25 ал. 4 от ЗДДС ли се определя? Ако да - то датата на данъчното събитие, датата на получаване на плащането ли е, или датата на нареждане на плащането?
2. Настъпването на данъчното събитие зависи ли от достигането/надхвърлянето на упоменатия минимален праг на плащане? Т.е. данъчното събитие ще настъпи ли, дори и преди достигане на минималния праг на плащане, или ще настъпи чак когато този минимален праг на плащане е достигнат/надхвърлен?

Благодаря на всички включили се към темата
и особено за изразени становища или мнения по нея.

1. Не. Нетрудов договор със СОЛ- съдружник.
2. Не. Не е стопански субект сол -съдружник.
3. Не е задължително.

Подизпълнител е лице, с което ИЗПЪЛНИТЕЛ по т. нар ГД,  със съгласието на възложителя по Т. нар. ГД е сключило друг т. нар. ГД за изпълнение - обикновено на час от работата.

Например - имате ГД за превод на 300 листа и сключвате ГД с мен за 100 листа.

1. Какъв е този "Нетрудов договор"? Имате предвид извънтрудово правоотношение ли? Ако да - то не е ли и гражданския договор извънтрудово правоотношение?
2. А защо да не е стопански субект? Считате че не е стопански субект заради това че е СОЛ и съдружник ли, или заради това че има сключен договор за полагане на личен труд И е СОЛ и съдружник?
3. и 4. мисля че ги разбрах - Благодаря 

Здравейте, имам следните въроси:

1. Договор за полагане на личен труд вид/тип граждански договор ли е?
2. Лице (изпълнител), сключило договор за полагане на личен труд, подизпълнител ли се явява?
3. Лице (изпълнител), сключило граждански договор, подизпълнител ли се явява?
4. Ако отговорите на въпроси 2. или 3. са НЕ, то тогава при какви обстоятелства лице по договор се явява подизпълнител?

Благодаря delphine. 

Ако са фактури за нощувка или, за гориво, транспорт при командировка, и тези фактури са на името на командированото лице - признавам ги в състава на общите командировъчни пари и разходът ми е за командировки, а не за ВУ или гориво.

Но във вашия случай, фактура на името на ФЛ, пък бил той и съдружник, няма много място в счетоводството... е, освен като разход без разходооправдателен документ, за сведение за извършения разход Или да ги минавате на разчет със собственика.

Извинете, обаче не разбирам - каква е разликата между "командированото лице" от първия абзац и "ФЛ" от втория абзац? Командированото лице не е ли и то ФЛ?

Сърдечно благодаря на всички за отговорите! 

Подчертаният текст се отнася за фактурите, които се пишат на ръка. Преиздайте си фактурата, изпрратете я към клиента с обяснение кое сте променили и не си усложнявайте живота.

Защо смятате, че подчертаният текст се отнася за фактурите, които се пишат на ръка?

Само информативно - получавам днес фактура за плащане по банка с една банкова сметка, а към нея е закрепено и щракнато с телбод листче с друга, защото посочената е закрита, а фактурите са напечатани.

А закрепеното и щракнато с телбод листче, не би ли могло да се интерпретира като добавка към фактурата? Забелязвам обаче, че в чл. 116 ал. 4 ЗДДС се говори за "добавки във фактурите" а не за "добавки към фактурите".

Здравейте.

По-принцип, ако издавам фактура за клиент, на клиента пращам оригинала а за мен като доставчик оставям копието. Дотук добре.

Но какво да правя, ако има желание фактурата да е електронна и подписана с ел. подпис?

1. Правилно ли е разсъждението, че при ел. фактурата всички дигитални дупликати са оригинали при условие, че съдържанието не е изменено, а копия са единствено разпечатките? За моето счетоводство същия дигитален файл, който ще изпратя на клиента ли да си ползвам или да го разпечатам, за да стане един вид копие?

2. А какво правя, ако трябва да издам електронна и подписана с ел. подпис фактура на чуждестранен клиент? На английски за него, на бъларски за мен, но кой от двата екземпляра на фактурата е оригинала - този на английски, или този на български и кой от тях трябва да е подписан с ел. подпис? Ако подпиша и двата с ел. подпис не стават ли два различни оригинални документа?